За прошка съм безсилна вече,

какво жела ти сам отрече,

обратен път за миг отряза,

не с друго скъпи, а с омраза.

Припев:

Обратен път ти сам отряза

и не с любов, в очи с омраза,

едно прости не стига зная,

разбираш ли не те желая.

Постави кръст ти сам на всичко,

от всички ти жела едничко,

за теб да е любов изгодна,

да съм ти роб, а не свободна.

От всички ти ръка отблъсна,

успя сърце тогаз не пръсна,

но втори път едва ли вече,

не аз го казвам, то го рече.

Разбираш ли не те желая.